Тъй като не можеше да види лицето й, Алекс не успя да прецени дали тя е забелязала връхлитащия ги камион, но не му се вярваше поне да не е чула рева на безжалостно форсирания двигател.
Като видя, че камионът явно няма да успее да вземе завоя, Алекс сграбчи жената за ръката над лакътя и я дръпна след себе си.
В същия миг гигантската машина скочи на тротоара – точно на мястото, където допреди секунда стояха Алекс и непознатата. Изсвистяха гуми.
Покрай двамата прелетяха парчета кал и пръст.
Ако Алекс се бе поколебал дори миг повече, сега да са мъртви.
Върху бялата врата, точно над надписа „Водопроводни инсталации Джоли Роджър“, имаше картинка на ухилен пират с жизнерадостна черна превръзка през едното око и звездичка, нарисувана в ъгълчето на усмивката му. Докато пиратът отминаваше, Алекс му хвърли гневен поглед.
Щом вдигна глава да види що за идиот седи зад волана, го посрещна мрачният поглед на дебелака до шофьора. Къдравата му брада и черната сплъстена коса му придаваха вид на истински пират.
Очите му, които надничаха през тесни процепи над пухкавите сипаничави бузи, проблясваха с просташка, нагла ярост.
Бабанката изглеждаше извън себе си от гняв, задето Алекс и жената са се осмелили да препречат офроуд пътешествието му.
Когато вратата се отвори, нямаше съмнение в не особено миролюбивите му намерения.
Приличаше на човек, излязъл от кошмар.
Алекс усети как през тялото му преминава вълна адреналин, докато мислено си представи движенията си. Пътникът, който сякаш се канеше да скочи от летящия камион, щеше да стигне до него, преди шофьорът да се присъедини към тях, така че поне за известно време щяха да са един на един. Алекс не можеше да повярва, че това се случва наистина, но да, случваше се и той ясно съзнаваше, че ще му се наложи да се справи със ситуацията.
Докато се подготвяше да посрещне неизбежното, го обзе овладяна ярост. Всичко се забави, докато накрая всеки удар на сърцето му сякаш продължаваше цяла вечност. Видя как мускулите по ръцете на другия изпъкват, докато натиска да отвори вратата. В отговор мускулите на Алекс също се стегнаха, готови да посрещнат заплахата. В ума му настана покой.