Той разказа събитията при Ван Холмен. Хоуп го изслуша с напрегнато внимание. Последва много оживен разговор, в края на който тримата се разделиха с уговорка за най-строго мълчание.
— Мисля, че отиваме към победа — рече Казанова. — Щом ми помогнахте по този начин да отстраня препятствията, хер барон, започвам действително да вярвам, че моята сделка ще се състои.
— Пожелавам ви го, но ще остана сдържан по отношение благодарността, тъй като срещу графа действам повече от мой, отколкото от ваш интерес. Аз му дължа един реванш.
* * *Няколко дни по-късно граф Дьо Сен Жермен получи следното писмо:
«Кралят на Франция поиска чрез своя пълномощен министър господин граф Д’Афри Вашата екстрадиция. Депозираният от Вас коронен диамант бе изследван и признат за фалшификат. Той ще бъде съхраняван, докато кралят лично го рекламира. От съображение към краля Ви се предоставя време за незабавно заминаване. Един приятел на автора на тези редове предаде да Ви кажа, че за провала на мисията Ви е виновна малко аква бенедета. Спомнете си за барон Лангенау и за нощта при Ван Холмен.
Два часа след получаването на това писмо ще дойдат да Ви арестуват…»
Когато полицейският комисар дойде, графът вече беше отпътувал. Преследването беше подето мудно и ето как след броени дни се разбра, че графът се намира на сигурно място. По незнайни пътища и през Ламанша беше стигнал до Англия.
3. Векерньорде
Принц Карл фон Хесен-Касел, датски фелдмаршал и губернатор на провинциите Шлезвиг и Холщайн, седеше в мекото си кресло, в което го приковаваше омразната подагра, и се ровеше много усърдно в стари, пожълтели ръкописи. При това поглеждаше от време на време неспокойно към часовника. Изглежда, с нетърпение очакваше някого.