Радвах се на изненадата, която щеше да му донесе нашата среща и бях убеден, че тя щеше да придаде съвсем нов обрат в развоя на събитията. Ето защо показах най-безгрижната си усмивка и отвърнах:

— А аз пък ти казвам, че няма да ми откажеш обичайната «мархаба»

Шейхът ме изгледа смаян.

— Машаллах! Чужденецо, ти дръзваш да ми противоречиш? Заклевам ти се в брадата на Пророка, че ще те…

— Чакай, не се кълни, о, шейх, защото няма да можеш да спазиш клетвата си! Или да не би да искаш да се изчервят от срам страните на твоя гост, когото виждам застанал до теб?

— Внимавай какво говориш, чужденецо! Какво общо има този бей с теб?

— Самият той ще ти каже, че за теб ще е непростим позор, ако откажеш на мен, неговия приятел, правото на гостоприемство, и дълбоко ме обидиш по такъв начин.

Полковникът следеше разговора ни с голямо внимание. След последните ми думи по червендалестото му лице се изписа силна изненада. Погледът му изпитателно се втренчи в полузакритите черти на лицето ми.

— Ти ме наричаш свой приятел, но не те познавам.

— Нима наистина съм се променил толкова много, че вече действително не можете да ме разпознаете? — попитах го на немски, като с рязко движение на главата отхвърлих хаика назад и му протегнах десницата си. — Помози Бог, господин полковник! Радвам се да Ви видя все така здрав и бодър.

Крюгер Бей така ококори очи, сякаш пред него се беше изправил някой призрак. Ала после припряно посегна към ръката ми и така я смачка между лапите си, че силно ме заболя.

— Мътилката го взела! Вий! Значи вий? Аллах е велик! Туй проумявам аз в бавна постепенност? Ама к’во изненадване само! Че кой би го помислил! Давам ви тук ръце и казвам на вас добре пристигнал с най-голямата тържественост! Благословена да е ваш’та физиономия сред сички тукашни физиономии в цялата околност!