— Най-естествено!

— Мога ли да Ви помоля да ми разясните разликата?

— Таз разлика много прост. Кой съумял успешно подхване политика, него викам аз дипломат. А кой я обърква, той остава си политик.

— Много остроумно! Най-искрено си признавам, че никога не бих стигнал до такова тънко разграничаване.

— Да, тук го има то! — рече доблестният полковник и посочи с пръст към челото си.

— Имахте ли успех в изпълнението на мисията си?

— Отличен! Ний закупили сума коне за конюшня на бея.

— Не думайте! Нямах това предвид. Или сте дошли толкова далеч на юг, само за да купувате коне? Много по-лесно можехте да ги получите от северните племена.

Крюгер Бей лукаво се подсмихна.

— Щом вий има изпълнява трудна задача и то с хора, дето ви се струва трябва отнася предпазливо, тогаз вий няма тъй направо каже и прави туй, к’вото инак трябва прави.

— Е, така е — засмях се аз.

— Е, значи ето! Привидно коне купува за конюшня, в действителността обаче изпълнява всички желания, к’вито благоволява има паша Мохамад ас Садок.

— Ами тогава вероятно тукашният ви престой ще е твърде кратък, а?

— Разбира се! Още утре пътува, ако не и вдругиден, в случай че важна работа ще да уредена, щото си купува жена.

Погледнах го изненадано.

— Правилно ли разбрах? Искате да си купите жена, така ли?

— Да, винаги!

— Тук от тези хора?

— Разбира се!

— Струва ми се, че бедуините никога не продават девойките си.

— Всъщност не, но тук има гост от племе на туарег. А те продава понякога свои жени и момиче. Тоз’ тип има две девойки, една от кои с лице на ангел.

— Ах тъй! Видели сте тук едно красиво момиче и ви е хрумнало да го купите, така ли?

— Да, за мой харем.

— Какво? Имате дори харем? Голям ли е?