— И момичето наистина е толкова разкошно, както го описа?

— Наистина! Съдейки по красотата, трябва да е от племето аматомба или лагоа, разбирам ги тези неща, сър!

— Добре, Джон, за известно време тя ще стане моята малка женичка. Ще я купя и ако намеря, че…

— Да я купите? Хм-м, не мисля, че това ще ви се удаде. Тези нидерландски бури са особени хора, а Пит ван Холмен е от истинските, макар да има едва двайсет и няколко години. Струва ми се, че той самият е хвърлил око на момичето, а пък и не е човекът, който ще отстъпи една домашна прислужница на някой йнглишман.

— Чувал съм за него! Бил един от най-дръзките африканери и се боял от тълпа кафри също толкова малко както от лъва или носорога. Но ще видим! Той е дясната ръка на Питер Ойс, който се въоръжава срещу зулуския вожд Дингаан. Ние не бива да му позволим да победи. С поръчението, което имам в ръцете си от губернатора, ще ми бъде лесно да го погубя. Харесали ми момичето, ще бъде мое, така стоят нещата!

Двамата англичани продължиха пътя си мълчаливо.

Джон Хоблин се оказа прав. Още не бе минало половин час и от равнината се издигнаха ниските постройки на усамотено холандско поселище. Беше Клаарфонтайн.

Няколко огромни ловни кучета поздравиха пришълците с яростен лай. Една изключително чисто облечена жена излезе от вратата и успокои животните, при което очите й измерваха непознатите с недоверчив поглед.

— Вие сте навярно майката на Пит ван Холмен? — попита Рафли.

— Да — отговори тя просто и късо.

— Той вкъщи ли си е?

— Не.

— Къде може да го намери човек?

— На лов е. Издирва един леопард, който напада стадата ни.

— Кой е с него?

— Сам е.

— Кога ще се върне?

— Не зная точно. До утре със сигурност.

— В такъв случай ще останем. Трябва да говорим с него.