Лекото потреперваше бе единственият признак на живот, който Джейн видя, когато коленичи пред него. Вече знаеше, че докосването е също толкова важно за оцеляването, колкото храната. Затова постави двете си ръце върху вратлето на жребчето и започна да го разтрива с бавни плавни движения. Тихите и успокояващи думи внушаваха на слабото новородено колко е красиво и как скоро ще се превърне в силен жребец. Разтри врата, корема и дългите му тънки крака. После отново се върна към врата и муцуната. Постепенно движението на ръцете й се промени. Заби пръсти в козината му и започна да го чеше, както би направила майка му, ако то бе показало повече признаци на живот.

— Днес срещнах рис край горския вир.

Кийт усети вълнението в гласа й.

— Уплаши ли се?

— Бях ужасена… в началото. Помислих, че ще убие една видра и се опитах да го подплаша, но не можах да му въздействам. Спусна се да ме преследва. Изплаших се, че ще ме нападне. — Премълча странната интимна част от необикновената си среща с дивия звяр. — Сигурно ме е спасил моят талисман с лика на Бригантия.

Брат й се намръщи.

— Наоколо няма рисове. Те обитават скалистите планини отвъд гората. Ще кажеш ли на Сим и Бен?

Джейн поклати глава. Двамата им братя бяха пастири и се грижеха за големи стада.

— Би трябвало… но той бе толкова великолепно създание, че няма да мога да го понеса, ако те го убият. — Копнееше да общува с него, да се опита да слее своя дух с неговия, но рисът бе господарят, а тя смутена и разтревожена. Докато говореше, пръстите й продължаваха нежно да милват жребчето.

— Мислиш ли, че това е някакво предзнаменование?

— Да. — Обикновено дяволитото лице на Кийт, сега бе сериозно. Той прокара пръсти през червената си коса. Всички останали от семейство Лесли, с изключение на седмия им син и Джейн, бяха с гарвановочерни коси. — Страхувам се, че предстоят големи промени. Отдалеч ще дойдат силни мъже. Шотландия ще бъде разделена.