— Ха, ха, ха! — Смехът му се заблъска в тясното помещение. — Откровено казано, не вярвам, че си омъжена. Нищо не го показва.

Докато говореше, той продължи да я обладава по този извратен начин и същевременно, да се самозадоволява, а на нея й идеше да крещи от злоба и унижение. Животното беше решило, че не е омъжена, само защото тя си държеше халката в къщи, и сега то самодоволно се отдаваше на мръсните си инстинкти. Калина би го удушила със собствените си ръце, ако не бяха вързани.

А да вика, наистина нямаше смисъл. Дори и от тук се чуваше воя на бурята. Кой ще я чуе? Тя затвори очи и се опита да мисли за нещо, независимо какво, само да не чува сладострастните звуци, които този отвратителен човек издаваше. Искаше всичко да свърши по-скоро. Предполагаше, че като засити шантавите си желания, ще я остави вързана и ще си отиде. Страхуваше се да мисли, че може и да я убие. Господи, не!

Изведнъж тласъците, които я разтърсваха, престанаха и тя усети, че онзи остави вибратора в нея, но не отвори очи, докато топла, лепкава струя не я удари по бузата. Копелето се изпразни на лицето й. Нещо започна да се преобръща в нея. Почувства, че й се повръща от отвращение.

В този момент вратата на склада се отвори и на прага й застана едър мъж. Когато Калина видя мъжа си, който държеше в едната си ръка полупразна бутилка и леко се олюляваше, изтръпна. Две бяха чувствата, които изпита в този момент: облекчение от това, че всичко свърши и страх. Повече се страхуваше, защото познаваше избухливия и сприхав характер на Пенко, особено, когато беше в това състояние, а то не предвещаваше нищо добро.

Другият мъж така се стъписа, че остана на колене, със смъкнати гащи. По лицето му личеше, че се досеща кой е човека, дръзнал да развали хубавия миг.

Пенко не му даде възможност да се опомни. Въпреки, че на пръв поглед беше доста нестабилен, с две големи крачки той успя да стигне до насилника, хвана го за реверите на още влажното му сако и го изправи на крака. С едно движение на силните си ръце го притисна до металните рафтове и процеди: