— Чао, курво!

Със залитаща походка излезе от склада, а огънят вече обхващаше кашона.

Калина гледаше слабите, все още, пламъци с растящ ужас. Опита се да извика, но като в страшен кошмар гласът й отказа да й се подчини. Искаше да извика след Пенко, да му каже, че няма вина, че бе насилена, но беше късно: Пенко излезе и я остави вързана. Изведнъж осъзна, че това е краят. Очите й се разшириха от ужас и тя бясно се задърпа, но въжетата бяха здраво вързани, а този, който я беше вързал, не даваше признаци на живот.

Калина закрещя с всичка сила, после спря и започна да вика името на мъжа си, но й отвърна единствено воят на бурята.

Габрово

1994 г.