— Good day!

— Good day!

— E-e, приключихте ли с диването си? Ама сте зяпнал и вие клюна като някой щъркел, който се кани да нагълта жабата с все рога, кожа и козина!

— Благодаря за осведомяването. Не знаех, че жабата има рога и козина. Освен това хич не изглеждате така апетитно, че да пожелая да ви нагризя.

Дребосъкът измери ездача с остър поглед и поклати глава.

— Къде сте оставил всъщност каруцата си?

Другият направи движение на уплаха и стрелна питащия с поглед, в който недоверието нямаше как по-ясно да си проличи.

— Как ви текна мисълта да ме питате за каруца?

— Защото имате такава, ако не се лъжа.

— Поврага! Да не би да сте говорил с негодяите?

— Не.

— Чуйте, човече, вие ми се струвате подозрителен! Отричате да сте видял негодяите, но аз искам откровен отговор, в противен случай ще ви принудя. Не си мислете, че един уестман ще вземе да пита ей така само за майтап!

Малкият се изсмя развеселен.

— Вие уестман? Pshaw!

— Е-е?

— На достопочтен немски лесничей, който е спипал на местопрестъплението някой крадец на дърва и се готви сега да му чете конско по дълг и съвест.

— Очите ви наистина не са лоши, човече!

— Бихте могъл да престанете с вашето «човече», ако не се лъжа. В това отношение не разбирам от шега, сър!

— Не исках да ви обидя. Извинете! Но сравнението ви с немски лесничей… Кажете, какво знаете за Германия?

— Навярно повече от вас. Или пък вие… хм-м, вашият английски има силен привкус на дървесна пепел. Би било възможно наистина да сте загризал първия си биберон край Рейн или Елба.

— И си е така.

— Вярно значи! В такъв случай сте немец?

— Yes…

— Затворете си човката за това ваше глупаво yes! Когато един немец иска да говори немски, няма да ти кряска yes или oui! Аз също съм отвъд океана — продължи той на немски — Значи сме, тъй да се каже, съотечественици! Ето кунката ми… добре дошъл!