— Сляп, сляп, сляп! — извика капитанът, като скръсти ръце. — О, а как се кълнеше да ослепеел начаса! Това е Божие наказание!

Бях толкова развълнуван, че не можех да пророня нито дума. Винету също мълчеше. Превързахме ранения, а след това излязохме извън форта, за да видим къде се е дянал Слак. Скоро откъм дърветата дочухме особени звуци. Не ни беше нужно много време, за да намерим втория убиец, който ровеше под корените на едно дърво и непрекъснато си тананикаше като дете:

— Злато, златце, златенце в торбички осем, в торбички осем…

С мъка успяхме да го отстраним и наистина под мъха намерихме осем доста тежки кожени торбички. Това беше златото на братя Бърнинг, което стана причина за тяхната смърт.

Заведохме Слак във форта и едва там видяхме, че косата му се е слепила от кръв. Когато го прегледахме, оказа се, че падащите дъски са го ударили зле в главата. Дали това беше причината за полудяването му, или от страх бе изгубил ума си, не можахме да разберем.

И тъй Грайндер сляп, а Слак луд! Точно така, както предизвикваха Божия гняв в своите клетви. Всяко престъпление рано или късно бива наказвано и никой престъпник не може да избегне справедливата присъда на Твореца!