— Да, вие!

— Да ослепея на място, ако той не си е изгубил ума, щом твърди това! Какво ще кажеш, Слак?

— Господ да ми вземе ума, ако не му затъкна устата така, че цял живот да трябва да мълчи! Ела, Грайндер! Ние нямаме работа с такива хора!

— Не мърдай! — заповяда капитанът.

Въпреки заповедта му, те понечиха да излязат, но когато отвориха вратата, пред тях се изпречи подпоручикът с половин дузина войници, които начаса ги заловиха.

— Какво значи това? — извика Грайндер, като се дърпаше.

— Това значи, че ви арестувам за убийство и грабеж — отговори капитанът.

Незабавно беше образуван съд, състоящ се от офицерите и трима подофицери. Винету и аз, както и двамата индианци, щяхме да бъдем свидетели. Войниците грижливо пазеха арестуваните. Но двамата съвсем не бяха изгубили присъствие на духа. Падането на снега беше скрило както следите на убийството, така и тези, които водеха към скривалището на златото.

Трябва да се признае, че при липсата на тези доказателства разпитът не беше лесен. Разбойниците отричаха всичко и скоро се стигна до пререкания между тях и капитана, поради което аз се видях принуден да го помоля ако не да завърши, то поне да прекъсне съдебното дирене.

— Какво? — извика Грайндер. — Няма да позволим такова нещо! Или ще ни осъдите веднага въз основа на необорими доказателства, или ще ни пуснете!

— Да — намеси се Слак. — Бесете ни или ни пуснете! Онова, което мистър Байер и индианецът му изнасят срещу нас, е толкова смешно, че аз просто ги съжалявам за глупостта им. Но за да им докажем наистина своята невинност, предлагам двубой. Оставете ни тази нощ в някое тъмно помещение и дайте на всекиго в ръка по един остър нож. Онези, които останат живи, ще са правите. Съгласен ли си, Грайндер?

— С удоволствие — отвърна запитаният. — Американският дуел е наш специалитет. Доста хора паднаха вече под ножа ни и ще изпитам голямо удоволствие, ако и тези тъй наречени джентълмени приемат предложението ни. За съжаление убеден съм, че те нямат смелост да излязат на такъв дуел.