— Учебната стая — госпожа Полгри беше проследила погледа ми, — а зад нея е стаята на госпожица Алвиън.

— Значи учебната стая ни разделя.

Госпожа Полгри кимна.

Докато оглеждах стаята, забелязах, че в единия ъгъл стои параван и когато приближих, видях, че зад него има ниска вана.

— Ако искате топла вода по което и да е време, позвънете и Дейзи или Кити ще ви донесат.

— Благодаря. — Погледнах откритата камина и си представих пращящ огън през зимните дни. — Виждам, че ще се чувствам много удобно тук.

— Приятна стая е. Вие сте първата гувернантка, която ще живее в нея. Другите преди вас спяха в стаята от другата страна на спалнята на госпожица Алвиън. Госпожица Селестин реши, че тази е по-добра. Трябва да кажа, че е по-приятна.

— Тогава дължа своите благодарности на госпожица Селестин.

— Много приятна дама. Смята, че няма по-добро дете от госпожица Алвиън.

Госпожа Полгри поклати многозначително глава и се почудих дали не си мисли, че само година е изминала от смъртта на съпругата на господаря и че вероятно някой ден той отново ще се ожени. Коя би била по-подходяща за негова жена от съседката, която толкова много обича госпожица Алвиън? Може би само чакаха да мине известно време.

— Искате ли да си измиете ръцете и да си разопаковате багажа? Вечерята ще бъде след два часа. Но може би първо бихте искали да видите учебната стая.

— Благодаря ви, госпожо Полгри, но мисля, че първо ще се измия и ще си оправя багажа.

— Добре. А може би и ще си починете малко. Пътуването е толкова уморително, знам това. Ще кажа на Дейзи да ви качи топла вода. Можете да се храните и в учебната стая. Как предпочитате?