Дог изджафка.
— Това куче много приказва — рече мистър Винески.
— Ще отида само да погледна, мистър Винески. Моля ви?
Далечните стъпки заглъхнаха в знойната, тиха улица.
Мистър Винески го разтресе.
— Само през трупа ми! — После добави, леко натъжен: — Изчезвай, Ралф.
— Не се казвам Ралф.
— Както там се казваш… бягай да видиш… и ела да ми кажеш най-лошото.
— О, благодаря, мистър Винески, много ви благодаря!
Хукнах. И Дог хукна. Нагоре по улицата, после по алеята, заобиколихме бабината къща и се мушнахме в папратите зад нея.
— Долу, момчето ми — прошепнах аз. — Тихо, че идва Голямото Събитие, каквото и да е то!
И по улицата, после по пътеката и по стъпалата приближаваше този мъж е напета походка, размахал бастунче. Той носеше пътна чанта, беше с дълга кестеняво-сива коса, копринени мустаци и козя брадичка, целият излъчваше любезност, сякаш бе заобиколен от ято птици.
На чардака застана до старата ръждясала люлка на вериги, сред саксиите със здравец, и огледа Грийн таун.
Далеч нататък той сигурно чуваше насекомното бръмчене от бръснарницата, където мистър Винески, който скоро щеше да стане негов враг, гадаеше с длани характери по буцестите глави, докато бръмчеше с електрическата стригачка. Далеч нататък той сигурно чуваше празната библиотека, където златист прах се носеше в ярката светлина, а още по-нататък, в дъното, някой скрибуцаше и почукваше с писалка и мастилница и пак скрибуцаше — една тиха жена, като огромна самотна мишка в дупката си. И тя щеше да стане част от новия живот на този човек, но сега още…
Непознатият повдигна високата си, мъхово-зелена шапка, изтри чело и без да погледне нещо определено, а само към горещото сляпо небе, той каза:
— Здрасти, момче. Здрасти, куче.
Дог и аз се подадохме от папратта.
— Ей! Как разбрахте къде сме се скрили?
Непознатият погледна за отговор шапката си.
— В едно друго превъплъщение на живота си аз бях момче. А много преди това, ако не ме лъже паметта, бях едно най-обикновено, щастливо куче. Но… — Бастунчето му почука мукавяната табела СТАИ НА ПАНСИОН, закована с кабъри на парапета на чардака. — Истина ли казва табелата, момче?