под властта на дух и волявъв дърветата, в тревитезакипяха съкровеночародейните вълшебствана живителния огън;в онзи миг велик, когатоот целувката за пръв пътвъв утроба материнскавзеха да се очертаватдве ръце, нозе, очи —в ударите на животанад мъртвилото безлико,в тези живи очертания,сякаш от небитиетоза живот и смърт спасени,имаше по-мъчни тайниот възторга да възкръснеш;минало и настояще —бъдното отглеждат те.Не от минало създавахвсеки днешен миг вълшебен,не от минало ковах азсинева като емайл,изумруда на тревитеи на всеки цвят рубинааз от нищото изтръгнахс воля, с творческа мечта.Колко ми е лесно вечетежкия метал да взема,във горнилото да духнаи в разискрения огънковкия метал да вая.Чука тежък ще издигна,чука бляскав ще стоваря,пламъкът игрив ще бъде,жив животът е, смърт няма.Запомни и не забравяйсамо тези три завета —мисъл, слово и деяние.Знай, Възраждане ще има,ако волята е силна,Възкресението тук еистина, а не лъжа.“И се вдигна Заратустра,чул, че тътенът затихва,и видя в небето синьоседмоцветната дъга,и видя под планинатаниви, пасища, дома си,и дочу в горите гъстизвънък славей как запя.
