— Това, от което имаме нужда — каза татко, — е…

Всички се облегнахме на шепота му.

— …баба.

— Но нашите баби са починали — обади се Тимоти, с логиката на деветте си години.

— В известен смисъл — да, в друг — не.

За какво прекрасно загадъчно нещо говореше татко?

— Вижте това — каза той най-сетне.

Подаде ни многоцветна рекламна диплянка. От седмици насам, и особено през последните няколко дни я бяхме виждали много често в ръцете му. И сега мигновено, докато си подавахме проспекта от ръка в ръка, разбрахме защо леля Клара бе толкова оскърбена, възмутена и тъй бурно напусна къщата.

Тимоти успя да прочете надписа на първата страница:

„Възпявам електрическото тяло!“

Погледна нагоре към татко и примигна.

— Какво значи това, дявол да го вземе!

— Чети по-нататък.

Агата и аз се огледахме виновно из стаята, страхувайки се, че мама може внезапно да влезе и да ни завари пред това кощунство, после кимнахме на Тимоти и той зачете:

— Фанто…

— Фанточини — прекъсна го татко.

— „Дружество Фанточини. Занапред поемаме грижата… Отговор на всичките ви най-мрачни проблеми. Само един модел, който може да се приспособява според нуждите ви, можете да прибавите, да извадите и да комбинирате най-различни варианти; гарантирана Свобода и Равноправие на всички.“

— Къде го има това? — извикахме ние.

— И то не е всичко. — Тимоти се усмихна за пръв път през тия дни. — Още не съм почнал. Чакайте. — Продължи да чете: „За вас, който имате затруднения с небрежни гувернантки, с прислужнички, на които не може да се вярва, и с доброжелателни лели и чичовци…“

— Доброжелателни, я! — възкликна Агата и ние се присъединихме.