— Слушайте внимателно — обади се продавачът. — Това са гласовете на най-различни жени. Преценете ги и изберете този, който желаете…

И ние се заслушахме във всичките високи и ниски, меки и кресливи или нещо по средата гласове, гласове гълчащи или ласкави, гласове, събирани още от времената преди да се родим.

А зад нас Агата тъпчеше назад, съпротивявайки се на течението, без да ни настигне, оставайки на едно и също разстояние от нас.

— Говорете! — каза мъжът. — Викайте!

И ние заприказвахме и се развикахме.

— Хей, ти там! Аз съм Тимоти! Здрасти!

— Какво да кажа! — виках аз. — Помощ!

Агата отстъпваше непрекъснато назад със стисната устна.

Татко я взе за ръка. Тя извика:

— Пусни ме, о! Не! Не! Не искам да ми взимат гласа! Не искам!

— Чудесно.

Продавачът набра три цифри на апаратчето, което държеше в ръка.

Отстрани на апаратчето видяхме да се вият, преплитат и разделят три осцилограми, които възпроизвеждаха нашите гласове.

Продавачът натисна друго копче и чухме собствените си гласове да отлитат сред Делфийските подземия, увисваха като гроздове във въздуха и надделяваха с писъка си всички думи наоколо. Продавачът докосна друг бутон, за да добави трошичка от това, щипка от онова, дъх от майчински глас, съвсем непознат, или една плетеница от възклицанията на татко над сутрешните вестници или кроткия му, на една чашка глас, по свечеряване. Каквото и да правеше продавачът, шептящите гласове танцуваха наоколо ни като сърдити комари, разбръмчали се пред буря и накрая усмирени и отстранени от натискането на друг бутон, за да се обади от дълбоките електронни дълбини един чист глас:

— Нефертити — каза гласът.

Тимоти се стъписа. Аз се смразих. Агата престана да тъпче назад по водата.