В тази връзка трябва да се спомене, че със своя роман за мира Май намира една гореща почитателка в лицето на легендарната радетелка за мир Берта фон Зутнер. Когато той се намира във Виена /22 март 1912/,
Появилите се в сборника четири глави, оживени от шестдесет умерени картини на Фердинанд Линднер, съответстват на първите две главни части от днешното издание, което излиза като том 30 от Събрани пътеписи под преведеното вече заглавие «И мир на земята». Авторът използва встъплението на последната, добавена по-късно, част за едно обяснение, в което с мъжествена изява на убежденията напада течението в сборника на Кюршнер:
«Бях извършил нещо просто изправящо косите… Произведението беше именно посветено на „патриотичното“ възвеличаване на „победата“ над Китай. И докато цяла Европа тръпнеше под бурните овации „Хип, хип, ура!“ и „Вива!“, аз надигнах клетото си тънко гласче и изпълнен със страх молех: „Давайте само любов, единствено любов!“ Беше смехотворно, да, дори повече от смехотворно, беше глупаво. Бях изложил себе си и цялата книга и бях накаран да направя завой. Но аз не го сторих, а приключих, и то веднага, с пълно право. С този вид гонг аз нямам никаква работа!»
Не е трудно човек да се досети, че «разглезеният» от неимоверния по онова време /1901/ книжарски успех писател Май се засяга от искането на Кюршнер да приключи нежеланото повествование. Той се чувства уязвен в съзнанието си за призваност в мисията на убеден християнин. И как бива изразено това усещане?