Отдавна, много отдавна живял велик цар, който имал — три дъщери хубавици и един син. Веднъж, когато царят седял на престола си, дошли трима мъдреци с чудни дарове: първият носел златен паун, вторият — медна тръба, третият — кон от абаносово дърво.

— Какви са тия дарове и каква е ползата от тях? — попитал царят.

Първият мъдрец казал:

— Тоя паун пляска с криле и пее при всеки нов час на деня и нощта.

Вторият мъдрец рекъл:

— Ако тая тръба се постави на градските врати, тя ще бъде като страж и ще затръби, когато в града влезе крадец.

Третият мъдрец продумал:

— Ако човек яхне тоя кон, може да отиде в която страна пожелае.

— Добре, аз ще ви възнаградя, след като проверя дали всичко туй е истина — казал царят.

И след като се убедил, че паунът и тръбата са такива, каквито му ги описали двамата мъдреци, той попитал:

— Каква награда искате?

— Искаме да ни дадеш за жена по една от твоите дъщери — заявили мъдреците.

И царят, ще не ще, изпълнил тяхното желание. Тогава мъдрецът с абаносовия кон се примолил:

— Всемогъщи господарю, награди и мен така, както награди другарите ми!

— Чакай най-напред да видим какъв е твоят жребец — казал царят.

Царският син, който бил наблизо, се обърнал към баща си:

— Татко, нека аз опитам коня!

— Щом искаш, опитай го — съгласил се царят.

И младият княз се метнал на абаносовия кон и размахал нозе, но конят не се помръднал.

— Завърти тоя винт! рекъл мъдрецът и посочил подемния винт на шията на коня.

Князът завъртял винта и изведнъж абаносовият жребец се раздвижил и полетял към облаците.

Смутил се царският син и започнал да оглежда коня дали няма някаква спирачка. И както го оглеждал, съзрял на дясната му страна една ръчка като петльова глава. Обърнал ръчката и жребецът полетял с още по-голяма бързина. Князът погледнал към лявата страна и там видял друга ръчка. Обърнал и нея и тогава вълшебният кон намалил скоростта си и започнал да се спуска надолу.