В стаята влезе Йозеф и ни помоли да излезем навън и да погледнем небето. Последвахме го, учудени от желанието му. Малкият Елен стоеше отвън и внимателно наблюдаваше едно облаче, което се намираше почти точно над главите ни. Иначе небето бе съвсем ясно и без нито един облак. Йозеф ни каза, че индианецът считал облачето за много опасно. Малкият Елен говореше сносно английски и беше успял да се разбере с бялото момче. Уил Солтърз вдигна само рамене и каза:

— Като че ли някой е духнал дима от пурата си, как ще е опасно? Pshaw!

При тези думи индианецът обърна глава към него и каза само една дума: — Илчи!

— Какво значи това? — попита ме Уил.

— Вятър, буря!

— Глупости! Опасен вятър, т.е. някой ураганен вихър, идва само от «дупка», а това ще рече, когато цялото небе е покрито от черни облаци и когато в този черен похлупак се появи кръгла светла дупка. Но сега е тъкмо обратното. Небето цялото е ясно с изключение на това облаче.

— Нта-а си-тса илчи — каза индианецът.

Сега вече наострих уши. Тези три думи означаваха «гладният вятър». С този израз апачите наричат силната вихрушка. Запитах младия човек дали има нещо такова предвид.

Той отвърна:

— Накате-ниул илчи.

Това означава «много гладен вятър» и означава смерч. Как бе дошъл апачът до това предположение? Аз действително не можех да забележа нищо подозрително в това облаче, ала знаех, че тези деца на природата притежават необикновен инстинкт за някои природни явления.

— Глупости! — обърна се Солтърз към мене. — Ела в къщата! Струва ми се дори, че започваш да правиш загрижена физиономия.