— Господин маркиз — небрежно подхвърли Гонзаг, — а бихте ли правили и като баща това, което преди сте правили като съпруг?

— Естествено — простодушно отвърна маркизът, — не знам по-добър начин, за да бъдат опазени Евините щерки… Шах и мат, господин принце, както казват персийците! Отново сте победен. — Той се отпусна в креслото си и настанявайки се удобно за сиестата

Той затвори очи и заспа. Гонзаг бързо напусна трапезарията. Беше около два часа следобед. Господин Пейрол бродеше из коридорите в очакване на господаря си.

— Какво става с нашите нехранимайковци? — попита Гонзаг веднага щом го зърна.

— Шестима вече пристигнаха — отвърна Пейрол.

— Къде са?

— В странноприемницата „Адамовата ябълка“, оттатък рова.

— Кои двама липсват?

— Метр Кокардас-младши от Тарб и помощникът му, брат Паспоал.

— Две изкусни шпаги! — каза принцът. — А какво става с другата работа?

— В момента Марта е при госпожица дьо Кайлюс.

— С детето ли?

— Да.

— Откъде е влязла?

— През прозореца на банята, дето е под моста и гледа към рова. Гонзаг се замисли за миг, после продължи да го разпитва:

— Говори ли с дон Бернар?

— Думичка не обелва — отвърна Пейрол.

— Колко му предложи?

— Петстотин пистола.

— Марта навярно знае къде е регистърът… Тя не трябва да напусне замъка.

— Ще се погрижа за това — рече Пейрол. Гонзаг вървеше с широки крачки.

— Искам лично да си поговоря с нея — промърмори той. — Сигурен ли си, че братовчед ми дьо Ньовер е получил писмото на Орор?

— Нашият немец го занесе.

— И кога трябва да пристигне Ньовер?

— Тази вечер.

Те се спряха пред вратата на стаята на Гонзаг.

В замъка Кайлюс имаше три коридора, които се пресичаха под прав ъгъл: един в централното здание и два — в крилата.