Сред друго село пристигнал. Бабичка ръка пъхнала през плета сол да заеме от добрата си съседка. Стиснала солта във шепа — не може да я издърпа. Сбрали се всички селяни. Не знаят какво да сторят.

— Да й отрежем ръката! — извикал умник брадясал.

Пътникът рекъл усмихнат:

— Дай, бабо, солта на мене!

— На, сине — рекла бабата, разтворила си ръката, измъкнала я свободно.

— Жив да ни бъдеш, пътнико! — викнали всички селяни. Надарили го богато.

Сред трето село пристигнал. Гледа: на дърво високо се покатерил селянин. Под него други селяни държат потури и чакат.

— Какво правите бре, братя?

— Чакаме тоя побратим. Той има нови потури, но не знай как се обуват. Сега се бои да скочи, в гащите да се намести.

Мъжът научил глупците как да нахлуват потури. Те го дарили богато.

В четвъртото село пристигнал. Там пък сватбари съгледал. Край черквата се струпали. Булката била висока, а пък вратата нисичка. Бре, как да влезе през нея.

Сватбарите се тюхкали:

— Ах, сега какво ще правим! Побащимът се обадил:

— Невястата назад не връщам! Ако някой се намери в таз беда да ни помогне, ще го обсипя със злато!

Ревнала и невястата. Пътникът дошъл до нея. По краката я ударил. Тя се навела и влязла.

Сватбарите се засмели. Един след друг викнали:

— Жив и здрав бъди, страннико!

На сватбата го дарили. Той се завърнал във къщи и от вратата завикал:

— Стопанке, дъще, излезте и радостно ме срещнете! Зарад вашия Гъргалчо много селяни поучих и много дари получих. Имало от вас по-прости, срещат се и по-глупави. Гъргалчо, дядов Гъргалчо, умничък да ми пораснеш!