— Ти го каза! — отвърнали съветниците.

Тогава Инхистон казал на Главния абстрактор:

— Изпълни своето задължение!

А той отвърнал:

— Слушам и изпълнявам!

След което изрекъл Думата, чиито вибрации навлезли по въздушните фуги в подземията на планетата. Тогава ясписното небе се пропукало и преди челата на падащите кули да достигнат земята, седемдесет и седемте аргенски града се превърнали в седемдесет и седем бели кратера, а сребристите загинали сред цепещите се континентални плочи, унищожавани от огнени разклонения, и грамадното слънце вече осветявало не планетата, а кълбо черни облаци, което се топяло бавно, развявано от вятъра на нищото. Вакуумът, който по-твърди от скала лъчи раздули, се свил след това в една трепкаща искра, която изгаснала. Ударната вълна достигнала след седем дена до мястото, където, черни като нощта, чакали космоплавите.

— Край! — уведомил бодърстващият творец на чудовища своите другари. — Държавата на сребристите престана да съществува. Можем да продължим.

Тъмнината при кърмите на корабите им разцъфнала огнено и те полетели по пътя на отмъщението. Космосът е безкраен и няма граници, но няма граници и омразата им, затова всеки един ден, всяка една минута могат да стигнат и до нас.