Беше около осем часа, когато таксито ме остави на един произволен ъгъл в най-близкото градче. Платих на шофьора и двайсетина минути повървях пеша. После влязох в някаква закусвалня, намерих си място и погълнах един сок, две яйца, препечена филийка, парче бекон и три чаши кафе. Беконът беше прекалено мазен.

След като дадох на закуската си един час почивка, тръгнах отново, намерих магазин за дрехи и изчаках до девет и половина да го отворят.

Купих си панталон, три спортни ризи, колан, малко бельо и чифт обувки по мярка. Взех също носна кърпа, портфейл и джобно гребенче.

После открих спирката на „Грейхаунд“ и се качих на един автобус за Ню Йорк. Никой не се опита да ме спре. Никой не ме следеше.

Докато пътувах и наблюдавах пейзажа, обагрен в цветовете на есента и гъделичкан от лекия ветрец под ясното, студено небе, преразгледах всичко, което знаех за себе си и за положението ми.

Бях регистриран в „Гринуд“ като Карл Кори от сестра ми Ивлин Фломел. Това е било предшествано от автомобилна катастрофа, станала петнайсетина дни по-рано и тогава съм получил счупвания, които вече не ме безпокояха. Не си спомнях сестра на име Ивлин. Персоналът на „Гринуд“ е бил инструктирани да ме държи в бездействие и се страхуваше от намесата на закона, с която заплаших, когато успях да избягам. Добре. Някой се страхуваше от мен, по някакви причини. Щях да играя докрай, каквото и да ми струваше.