— Тогава ви пожелавам успех в работата, сър. Гуд бай!

Той понечи да отмине, но онзи го хвана здраво за ръката.

— Zounds

— Pshaw

— Ах, един джентълмен, който носи пушкалото си, но не може да стреля! — изсмя се другият подигравателно, при което и другите избухнаха в смях. — Я го вижте! Този недодялан мъжага има ботуши, лъснати като на някой паркетен лъв, а държанието му е като на някой кочиаш на благородник. Все ще го накараме да ни покаже, какво може да направи с лъскавата си пушчица!

Олд Файерхенд не обърна внимание на това дърдорене, а прекрачи отворената врата на форта и веднага поиска среща с майора. Офицерът беше току-що станал от леглото си и го посрещна намръщено.

— Сър, — защо ме безпокоите толкова рано? Какво искате?

— Да ви предупредя!

— Какво означава това?

— Форт Къстър ще бъде нападнат!

— Ах! — извика той уплашено, като пребледня. — От кого?

— От вожда на тетоните. Той е наблизо с триста и петдесет индианци. Съвсем случайно е мой приятел и ми обеща в името на нашето приятелство засега да се въздържи от враждебни действия. Днес ще посети форта, за да поиска обезщетение. Но ако му се откаже, тогава не отговарям за нищо.

— О-о, впрочем и така няма за какво да отговаряте — отвърна майорът. Беше се съвзел от първоначалната си изненада и добави:

— Но тонът ви ми се струва доста особен!

— Аз само възприех същия тон, с който вие започнахте разговора. Срещнах вожда в гората и побързах да ви уведомя.

— В гората ли го срещнахте, сър? Как изобщо е станало така, че сте приятел с вожд на тетоните? Чух, че вчера сте оставили тук коня си и сте наели кану. Това наистина ми се вижда подозрително. Кой сте вие изобщо?

— Името ми е Уинтър, сър, аз съм трапер. Имах желанието да попътувам малко с кану.