Огромно, блестящо…

От комина на покрива се изви глас:

… Огромно, блестящо, блестящо, коетов нощта срещу Празника скрива небето…

Някъде от разтворените прозорци се понесоха паяжини:

По-чудовищна гледка не знаете вие —Дървото в нощта срещу всички светии…

Свещите запримигваха и запламтяха. Вятърът свиреше ту навътре, ту навън от устата на тиквите и припяваше:

В червено и злато — листата догарят,тревата е суха, годината стараумира, но нейния жив плод качете —съзвездия свещи в Дървото да светят!

Том усети, че устата му зашава като мишле в желанието да запее:

Въртят се фенери и свещите греят,листенца-мишлета в хладината лудеят,рояк от усмивки във тебе е вперенот Дървото с надвиснали тикви-фенери;на котка усмивката или на звяра,усмивка на прилеп, на вещица стара,на жътваря със страшния налог отнесен —всеки лик на Дървото е горе провесен.

От устата на Том сякаш се процеждаше дим:

— Дървото на вси светии… Всички момчета зашепнаха:

— Дървото… на вси светии… После настъпи тишина.

И сред тишината последните тройки и четворки свещи по Дървото на вси светии лумнаха като титанични съзвездия, вплетени в черните клони и надничащи отгоре през вейките и свитите листа.

Дървото се превърна в огромна внушителна усмивка.

И последните от тиквите сега бяха запалени. Въздухът около Дървото бе топъл като дъх на циганско лято. Дървото издишваше върху тях саждив дим и мирис на сурова тиква.

— Гледай ти! — каза Том Скелтън.



13 из 78