
— Но — казваше тя — канцелариите още нищо не са свършили.
Следобед двете вдовици се качваха заедно в стаята на госпожа Воке и разговаряха, като пиеха ликьор, ядяха лакомства, предназначени само за устата на хазайката. Госпожа дьо л’Амберменил напълно одобри намеренията на госпожа Воке към господин Горио, отлични намерения, за които впрочем тя се бе досетила още от първия ден, тъй като намираше, че господин Горио е съвършен човек.
— Ах, драга госпожо, той е мъж, здрав като камък — й казваше вдовицата, — съвършено запазен мъж, който може да достави още много удоволствия на една жена.
Контесата великодушно забеляза на госпожа Воке, че нейното облекло не отговаря на стремежите й.
— Трябва да се поставите на бойна нога — казваше й тя.
След дълги изчисления двете вдовици отидоха заедно в Пале Роял, дето купиха от „Галери дьо Боа“ шапка с пера и малка шапчица. Контесата заведе приятелката си в магазина „Петит Жанет“, дето заедно избраха рокля и шал. Когато всички тези бойни припаси се употребиха и вдовицата бе поставена „на бойна нога“, тя заприлича съвсем на фирмата на „Бьоф а ла мод“. Въпреки това тя дотолкова се хареса в тая премяна, че се почувства задължена към контесата и макар че не беше много от щедрите, я помоли да приеме от нея една шапка за двадесет франка.
