— Well, Тим — произнесе накрая, — ти попадна точно на подходящия човек и дори ще имаш децата, ако искаш!

— Дали искам? Бих застрелял всеки, който твърди противното, и деветдесет пъти ще обиколя земята, стига само да знам, че така ще ги намеря!

— Добре, много добре! Как е изглеждал мъжът, с когото са тръгнали от кораба?

— Като всеки друг! Кариран панталон, сиво сако и жълта панамена шапка, един нос, два крака и…

— И е куцал, куцал, нали, Тим?

— Zounds, стюардът е казал нещо такова, но не си спомнял точно! Познаваш ли го, Абрахам?

— Малко! Трябва да ти кажа, че съм натоварен да проследя един мъж, който едно жури с удоволствие ще види пред себе си. Той се подвизава из страната, без някой да може да го намери. Аз обаче съм му по петите. Той върти по земите оттук до Мисури добър киднеп бизнес

— Разбира се! Кога тръгваме?

— Веднага!

— Добре, готов съм. Но Бети?

— Остава тук. Само ще отскочим до нея и ти ще имаш грижата до връщането ни да не търпи лишения.

— Линкълн, алигатор да ме изяде, ако някога забравя, че…

— Стига, Тим, стига! Аз трябваше да разчитам единствено на себе си, защото южняците ще застават враждебно на пътя на моята работа. Кой знае дали няма да изпадна в лошо положение и тогава ще ми бъде много приятно да имам до себе си някого, на когото мога да се осланям.

— Well done

— Що се отнася до Канада Бил, трябва да ти кажа, Тим, че тъкмо по тези места той често се навърта. Притежавал край Ред Ривър голям участък блатиста земя и за свое удоволствие бичувал до смърт «абаносовото дърво». Не е забравил и «три кард монт» и съвсем наскоро е ударил в Сейнт Луис двайсет хиляди долара. Или тогава там горе край Арканзас съм се заблудил и изобщо не е бил той, или нашите куршуми не са му били достатъчни. Сега си пийни и си пуши, докато се приготвя!