
— Тогава трябва да помислим как да ги отбегнем, ефенди!
— Има ли някакъв друг път за Урумджили?
— Оттук всъщност не, но можем да тръгнем надясно към Хаджи Бекташ и после от половината път да поемем обратно през горите и планините.
— За тая работа нямам никакво желание. Колко дълъг би бил този обиколен път?
— С нашите преуморени коне бихме стигнали, наистина, много късно вечерта.
— Значи да изгубим повече от половин ден? Заради тия негодяи със сигурност не. Продължаваме си ездата.
— Ами ако те наистина ни дебнат в гората?
— Ти си бил офицер и аз мисля, че не се страхуваш.
— Аз не познавам страха, но не мога да бъда лекомислен. Срещу куршума на един скрит в гората убиец и най-голямата смелост не може да те защити.
— Това го знам и аз. Малко предпазливост е достатъчна.
— Ще ти каже ли предпазливостта къде се крие убиецът, та да можеш да го отбегнеш?
— Да. Нямай грижа! В тези неща аз притежавам повече опит, отколкото си мислиш. Когато стигнем гората, ти ще останеш на известно разстояние зад мен и значи ще бъдеш в безопасност. За останалото спокойно можеш да разчиташ на мен.
Можех определено да допусна, че турчинът не е страхливец, но трябваше още дълго, да го уговарям, преди да ми се довери и да ме следва по-нататък. Нека някой не си мисли, че имаше някакво прокарано шосе. Това бе път, утъпкан с времето и всекиму според желанието. Можеше да се отклоняваш надясно и наляво, както си искаш. По-късно пътят се стесняваше, защото сега водеше през гората. Тя се състоеше най-напред от нисък храсталак, от който стърчаха отделни дървета, събиращи се по-нататък в плътна цялост.
От едната ни страна течеше малката рекичка, благодарение на която сега почвата стана още по-влажна отпреди. Отпечатъците от копитата също станаха по-ясни. Аз слязох и отвързах пояса си, за да го увия около врата на коня. После вързах здраво стремената към колана на седлото и отново възседнах. След като предадох пушките си на кисракдара, понеже щяха да ми пречат, аз го приканих да ме следва бавно. Той поиска някакво обяснение, но аз не се впуснах в приказки.
