Не повярва на очите си и започна да чака. Новото завъртане потвърди наблюдението. И тогава най-сетне той разбра какво означава това блещукане. Просто светът стана малко по-топъл и сега слънцето успяваше за броени минути да нагрее скалите. Там някъде очевидно имаше лед, също така черен, както всичко останало. А може би целите скали бяха от лед?

От нямане какво да прави започна да разсъждава Ще създаде ли изпарението някакво подобие на атмосфера, или няма. Излезе, че няма да създаде.

Неизвестно защо това го разстрои. Обиди го. Просто го лишиха от едно зрелище! По-добре би било да се превърне в комета. Та макар и най-невзрачната. На края ще започне да мъждука в телескопите, ще привлече вниманието на двама-трима астрономи. Ще започнат да го наблюдават, да го нанасят в каталозите, да го класифицират. Тоест, не него, разбира се, но все пак ще е забавно. Седи си някакъв астроном, гледа си в оптичната тръба, изчислява незначителната комета и дори не подозира, че това не е никаква комета, а звезден аквариум, от който му маха човекът Петров. Как би опулил очи астрономът, ако някой му пошепне каква е в същност работата!

Но комета няма да има. Значителна, незначителна никаква. Със законите не се спори. Кометата Петров няма да се осъществи и не си струва да мисли за това.

Като въздъхна и се наруга за глупавите си мисли, той стана и понечи бавно да се отдалечи от илюминатора, когато изведнъж се вкамени. Ако астероидът сам не може да се превърне в комета, то защо да не го направи комета?

Вълнението беше толкова силно, че той изплашен затвори очи. Що за магия е това? Какъв бяс го подтиква? Нима е възможно? И в съзнанието му като мълния проблясва: възможно е!

Обзет от слабост, той седна в креслото.

Какво собствено представлява една комета?