Не може да бъде, тогава нещо не е както трябва! Спокойно, спокойно… Ще направим за сигурност опашка хиляди пъти по-дълга от диаметъра. Всичко на всичко това са няколкостотин километра газопрахов шлейф. Всичко на всичко.

Той не си повярва. Отново пресметна. Все същото. Че нали това е размерът на най-големите астероиди, такива като Церера, Веста, а те отлично се виждат в телескопа. Неговата комета веднага ще обърне внимание! Веднага!

Какво да направи, какво може да направи, та на всички да стане ясен смисълът на тази комета? Дим от огън, дим от огън… Черен или бял, сигнален…

А-а! Опашката трябва да е оцветена.

На кораба има колкото щеш необходими вещества. Емайлът от стените, пластмасата на ръчките, изолацията — че малко ли е? Може да получи всякакви оттенъци на дима! Остава да избере някакъв абсолютно немислим цвят. За да се хванат учените за главата…

Стоп. За хващане, те положително ще се хванат. Но кораб към кометата няма да изпратят. Опасно е да се гмуркаш в мъгливите й глъбини, а и защо? Срещат се комети жълти, червеникави, сега се появила синьо-зелена на точки. Любопитно, но какво пък толкова има? В природата всичко се среща.

Значи, трябва да създаде комета, която не съществува и не може да съществува. С опашка, проточена не от Слънцето, а към Слънцето например. Оцветена като дъгата. Мигаща. Точка — тире — точка: „Тук съм аз, Петров…“

Комета във вид на паунова опашка. Прекрасно! Намигваща!

Той радостно се изсмя. Каква суматоха ще се вдигне! Каква суматоха!

Ще изработи горелка. В кораба има какво ли не, а горелката е толкова примитивна работа, че би бил последният нескопосник, ако не я скалъпи. Да излезе също не е проблем. Нека излети част от въздуха. Резервният кислород ще възстанови загубата. Да, но по какъв начин ще запали огъня?