— Защо?

— Нямам представа, но е възможно. Знаеш колко е потаен за някои неща.

— Не — отсече Джулиан. — Не се връзва. Все щеше да остави някакви напътствия.

— Е, каквито и да са причините, какво предлагате сега при това положение?

— Някой трябва да заеме трона.

По време на целия разговор бях усещал, че ще се стигне дотам, разбира се — възможността, която дълго ни се бе струвало, че никога няма да дочакаме.

— Кой? — попитах.

— Ерик изглежда най-подходящ — отговори Джулиан. — Всъщност, той вече от месеци изпълнява тези функции. Просто остава да се извършат някои формалности.

— Не само като регент?

— Не само като регент.

— Ясно… Да, наистина в мое отсъствие са се случили някои неща. А защо да не изберем Бенедикт?

— Той изглежда е щастлив там, където живее, някъде далече сред Сенките.

— А какво мисли за цялата идея?

— Не си пада особено по нея. Но не вярваме да окаже съпротива. Това прекалено би объркало всичко.

— Ясно — казах пак. — Ами Блийс?

— Двамата с Ерик проведоха доста разгорещена дискусия по въпроса, но войските не получават заповедите си от Блийс. Той напусна Амбър преди около три месеца. По-късно може и да предизвика неприятности. Но така поне знаем да сме нащрек.

— Жерар? Кейн?

— Ще подкрепят Ерик. А аз се питах за теб.

— Ами момичетата?

Джулиан вдигна рамене.

— Те са склонни да приемат нещата, каквито са. Не са проблем.

— Предполагам, че Коруин не…

— Нищо ново. Мъртъв е. Всички сме сигурни. Гробницата му се покрива с прах и бръшлян вече от векове. И да е жив, явно преднамерено се е оттеглил от Амбър завинаги. Той отпада. Сега ме интересува ти на чия страна си.

Разсмях се.

— Аз съм в такова положение, че едва ли моето мнение има някакво значение.

— И все пак искаме да го знаем.