— С осемдесет — каза жена му. — Когато две коли се разминават в противоположни посоки с четиридесет мили в час, сумарната им скорост е осемдесет.

— Вярно бе — съгласи се той. — Е, не ти ли се струва необичайно?

— Определено — каза жена му. — А сега аз да ти разкажа моята странна случка. Днес следобед карах по един крайградски път и се разминах с някаква кола с акумулирана скорост осемдесет мили в час. Стори ми се, че в нея видях мъж, който много приличаше на теб. На мястото до него седеше онази прекрасна испанска наследница, Карлота де Вега Монтенегро. Всичко свърши за миг, бях потресена и продължих напред. Значи имаме две необичайни случки, нали?

— Пийни още малко — тихо рече той. Напълни чашата й повече от необходимото и двамата останаха мълчаливи, като всеки изучаваше лицето на другия и отпиваше от виното си.

Слушаха тихите гълъбови звуци на ударите по топките, които прелитаха в здрача. На кортовете като че ли имаше доста хора, които се наслаждаваха на играта.

Накрая той прочисти гърлото си, взе ножа и прокара острието му по покривката помежду им.

— Мисля, че това е начинът, по който ще решим двата си необичайни проблема.

С върха на ножа очерта издължен правоъгълник и го раздели наполовина. Върху масата се появи метафоричен тенис корт.

Двамата Тримбъл погледнаха през мрежата към Чарлз Уилям Бишъп и Карлота де Вега Монтенегро, които се отдалечаваха с отпуснати рамене под обедното слънце и клатеха глави.

Жена му вдигна кърпата да избърше бузата му, Тримбъл стори същото с нейната.

— Добра работа! — каза той.

— Право в десятката! — каза тя.

Погледнаха се и всеки видя в лицето на другия доволното и уморено изражение от неотдавнашните приятни усилия.