Брат й, отпуснат на възглавничките до нея, изобщо не го забеляза. Умът му отново се беше зареял някъде оттатък Тясното море.

— Няма да ни трябва целият му халазар — заговори Визерис. Пръстите му шареха нервно по дръжката на заетия меч, макар Дани да знаеше, че никога не е боравил с оръжие. — Десет хиляди смятам, че ще стигнат. С десет хиляди дотракски кресльовци ще помета Седемте кралства. Владенията ще се вдигнат в подкрепа на законния си крал. Тирел, Редвин, Дари, Грейджой, всички те не хранят повече любов към Узурпатора от мен. Мъжете на Дорн горят от нетърпение да отмъстят за Еля и децата й. И простолюдието ще е с нас. Те сега горко ридаят за своя крал. — Той погледна тревожно Илирио. — Ридаят, нали?

— Те са ваши поданици и много ви обичат — отвърна вежливо Илирио. — В твърдините по цялото кралство мъжете тайно вдигат тостове за ваше здраве, а жените шият знамена на дракона и ги кътат за деня, в който ще се завърнете през морето. — Отърси рамене и тлъстините му се разтресоха. — Поне така ми съобщават агентите.

Дани нямаше агенти и нямаше как да разбере какво правят или мислят хората отвъд Тясното море, но не вярваше много на сладките приказки на Илирио. Всъщност не вярваше на нищо, свързано с Илирио. Брат й обаче закима въодушевено.

— Лично ще убия Узурпатора — закани се той, който не беше убивал никого в живота си. — Така както той уби брат ми Регар. И Ланистър също, Кралеубиеца, заради онова, което направи с баща ми.

— Така им се полага — насърчи го магистърът.

Дани улови тънката усмивчица, заиграла по устните му, но брат й пак не забеляза. Кимна, дръпна пердето и се загледа в нощта, и Дани разбра, че за кой ли път се е унесъл в битката на Тризъбеца.

Резиденцията на Хал Дрого с деветте кули се намираше на брега на залива. Високите й тухлени стени бяха обрасли със сребристозелен бръшлян. Илирио им бе обяснил, че му е дарена от магистрите на Пентос. Свободните градове винаги проявяваха щедрост към конните господари.