— Бях започнал вече да се плаша, че така и няма да стигнем до Зимен хребет — заоплаква се Робърт. — На юг, когато заговорят за Седемте кралства, човек забравя, че вашата част е голяма колкото шестте останали.

— Вярвам, че пътуването ви е било приятно, ваша милост. Робърт изсумтя.

— Само блата, гори и поля. Рядко ще намериш приличен хан северно от Шийката. Не бях виждал такава огромна пустош. Но къде са ти всичките хора?

— Сигурно ги е срам да се появят — отвърна шеговито Нед. От земните недра долу по стълбите лъхна мраз. — Рядко виждаме крале тук на север.

Робърт пак изсумтя.

— По-скоро са се скатали под снега. Сняг, Нед! — Кралят се опря с ръка на стената да не се подхлъзне по хлъзгавите стъпала.

— Късните летни снегове са съвсем обичайни — каза Нед. — Надявам се, че не са ви притеснили. Обикновено са меки.

— _Другите_ да ги вземат меките ти снегове — изруга Робърт. — На какво ще заприлича това място през зимата? Само като си го помисля настръхвам.

— Зимите са тежки — призна Нед. — Но Старките ще издържат. Винаги сме издържали.

— Трябва да дойдеш на юг — каза Робърт. — Да опиташ вкуса на лятото преди да си е отишло. В Планински рай има поля със златни рози, простират се докъдето ти стигат очите. Плодовете са толкова зрели, че се пръскат в устата ти — пъпеши, праскови, огнени сливи — такава сладост не си опитвал никога. Ще видиш, донесох ти малко. Дори в Бурен край при този приятен зефир край залива дните са толкова горещи, че едва се движиш. А и градовете трябва да видиш, Нед! Навсякъде цветя, пазарите отрупани с храни, а летните вина са толкова евтини и добри, че ще се напиеш само като дишаш въздуха. Всички там са дебели, пияни и богати. — Разсмя се и се потупа по корема. — А пък момичетата, Нед! — възкликна кралят и очите му светнаха. — Заклевам се, в жегата жените губят всякакъв свян. Плуват голи в реката, точно под прозорците на замъка. Даже по улиците е толкова дяволски горещо за вълна и кожа, че ходят със съвсем къси роклички — копринени, ако имат сребро, и памучни, ако нямат, но почнат ли да се потят, е без значение, платът така залепва по кожата им, че все едно са голи. — Робърт се засмя.