С многоцветието си демокрацията блести като скъпоценен камък.

А някъде откъм далечните краища на държавата глухо се дочува стрелба, с която всички отдавна са свикнали и не й обръщат никакво внимание…

Но почти никой не е обърнал внимание и на обстоятелството, че старите президентски „ножове“ отново са приведени в действие, а това предвещава проливането на кръв.

Един от тези „ножове“ е напъханият за известно време в ботуша на Лефортовския затвор и измъкнат оттам съгласно амнистията на „Думата“ Руслан Хасбулатов, по чието недонаточено острие личат щръбки. Загърбил в Москва елегантния си апартамент, описван преди време до захлас във всички столични вестници, сега той се е озовал в Чечения. Разбира се, не завинаги е загърбил апартамента си, тъй като е трудно да се повярва, че Хасбулатов би си наумил да го заменя срещу някоя скромна къщурка в чеченското селище Толстой-юрт, където отсяда.

Руслан Иманович никога не е страдал от лъжлива скромност. Време е да се разбере — обяснява пред кореспонденти сваленият „спикер“

С присъщото си пълно неразбиране на реалната обстановка, така силно проличало по време на октомврийските събития, Хасбулатов кой знае защо смята, че вече притиска за гърлото президента на Чечения генерал Дудаев.

Самият генерал пък, настанил се в помпозната сграда на бившия републикански комитет на КПСС, преименувана в президентски дворец, гледа на Хасбулатов с онази смесица от презрение и недоумение, с която обикновено генералите наблюдават твърде кресливите и активни цивилни „гарги“.

Недоумението на генерал Дудаев, предизвикано от дейността на стария му приятел Руслан Хасбулатов, показва че президентът на Чечения, както и всеки генерал, особено пък ако е генерал-нацмен