Той погледна през стъкления капак. Вътрешността бе дълга два метра. Явно имаше по почти метър откъм главата и краката. Почти по метър от двата края, покрити с тайни панели, които трябваше да намери начин да отвори и да открие… какво точно?
Пари естествено. Щеше да е типично в стила на Чарли да отнесе богатствата си в гроба, без да остави на Ричард нито цент, поне за една бутилка. Дърто копеле!
Вдигна стъкления капак и опипа, но не намери скрити копчета. Имаше малка бележка, прилежно написана на бял лист и закрепена на покритата със сатен стена на ковчега.
ИКОНОМИЧНИЯТ КОВЧЕГ НА БРЕЙЛИНГ.Авторска изработка от април 1946. Прост за употреба. Може да се използва многократно от собственици на погребални бюра и семейства с усет към бъдещето.
Ричард изсумтя. Да не би Чарли да си беше въобразявал, че ще го преметне?
Имаше още написано:
УПЪТВАНЕ:ПРОСТО ПОСТАВЕТЕ ТЯЛОТО В КОВЧЕГА…
Ама че глупост. Поставете тялото в ковчега! Естествено! Как иначе? Напрегна очи и дочете указанията:
ПРОСТО ПОСТАВЕТЕ ТЯЛОТО В КОВЧЕГА И ЩЕ ЗАЗВУЧИ МУЗИКА.
— Не може да бъде! — Ричард зяпна. — Само не ми казвай, че целият този труд е бил за…
Отиде до отворената врата на работилницата, излезе на облицованата с плочки тераса и извика към градинаря в оранжерията му.
— Роджърс!
Градинарят подаде глава навън.
— Колко е часът? — попита Ричард.
— Дванайсет, сър — отвърна Роджърс.
— Добре, ела тук в дванайсет и петнайсет и виж дали всичко е наред — каза Ричард.
— Да, сър — отвърна градинарят.
Ричард се обърна и влезе в работилницата.
— Да видим… — каза тихо.
Нищо лошо нямаше да легне в сандъка и да го пробва. Забеляза малки вентилационни отвори отстрани. Щеше да има въздух дори при затворен капак. Пък и Роджърс след малко щеше да дойде. ПРОСТО ПОСТАВЕТЕ ТЯЛОТО В КОВЧЕГА — И ЩЕ ЗАЗВУЧИ МУЗИКА. Колко наивно от страна на дъртия Чарли! Качи се на масата.