В тропическите страни, където от древни времена хората са привикнали да пътешестват през гори и джунгли и да търсят убежища под определени дървета, всичко, всичките им мисли и чувства са попивали в тези дървета. Хората с по-голяма интуиция чуват гласа на дърветата по-ясно, отколкото гласа на друг човек.

Подобно нещо се среща и сред домашните животни — нашите любимци, които преживяват нашите чувства и долавят мислите ни чрез контактите си с нас. И по този въпрос също съществуват суеверия, особено относно конете. Докосналите се до тайната, са много внимателни в покупката на коне: освен здравето и породата, конят трябва да има и подходящи вибрации. Много често може да се окаже, че кон от хубава порода и съвършен вид носи нещастие. Причината е, че разочарованието на човека, който е яздил коня, е останало в животното, записано е в сърцето му. Много е вероятно състоянието на този човек да се е променило, но излъчването, което е влязло чрез него в коня, продължава да действа още дълго.

Веднъж в Непал аз самият бях потресен да видя кон и слон, които се пазеха само за ездата на махараджата на Непал. Изглеждаше, сякаш животните осъзнаваха своето предназначение. По чувството им за собствено достойнство проличаваше, че знаят кому принадлежат. Във всяко движение на коня, във всеки поглед, хвърлен от слона, можеше да се почувства присъствието на махараджата. И не само това, но всичко, принадлежащо на махараджата: болка или удоволствие, живот и емоции — всичко изглеждаше като записано в слона. А най-неочакваното нещо беше това, че този слон не беше по-голям по размери от другите слонове, а често именно размерът придава на слона чувство за собствено достойнство. Конят също не беше по-едър от другите коне. В случая размерът нямаше значение. Особен беше духът, който се проявяваше в тези животни, той олицетворяваше тяхното самочувствие.

Казаното до тук води мисълта ни в друга посока. Само човек може създаде връзка с друг човек, какъвто и да е той — тъжен или щастлив, глупав или мъдър, благороден или безчестен.