
В древни времена, когато човешката личност се е проявявала във всичко, всеки човек, независимо от степента на своето положение в обществото, е умеел да поднася и приготвя блюда за себе си и за приятелите си и този, който канел в дома си роднини и приятели и им поднасял собственоръчно приготвени блюда, демонстрирал с това най-голямо уважение към тях. Главното е било не блюдото, а мисълта, вложена в него.
В днешно време животът, изглежда, не следи много неща от личния характер. Било е време на Запад и на Изток, когато изкуството за тъкане или бродиране на дрехи е било познато на всяко малко момиче и да дариш брат или сестра, любим или роднина с малка вещ, направени от собствените ти ръце, е било скъп обичай. Сега е лесно да купиш нещо от магазина — никой не знае кой го е правил и как: без желание и с негодувание или по друг начин. Остава загадка, в какво състояние се е намирал в този момент работникът, какво е вложил в изработения предмети. Когато момичето шие за този, когото обича, с всеки бод предава и своята мисъл — ако работи с любов и силно чувство, всеки бод поражда нова мисъл, вплита я в тъканта и оказва на любимия помощта, от която се нуждае душата му.
Кой се интересува днес кой е изработил вагоните, самолетите и корабите и на кого поверяваме живота си. Кой знае какво е било състоянието на ума на строителите на „Титаник“. Имало ли е сред тях миротворец, обучаващ ги да съхраняват определена нагласа на ума по време на неговото създаване?
