Как може мисълта да живее? По какъв начин живее? Има ли тя тяло, ум, дихание? Да. Първото нещо, което сме длъжни да знаем, е че тя носи дихание, идващо направо от източника, търси тяло и помествайки се в него, може да функционира. Мисълта е подобна на тялото, нейният дух идва от източника като лъч, идващ от слънцето.

Духът придава на мисълта същност — тя живее подобно на живо същество. Тези невидими същества в суфийските термини се наричат муваккали, което означава „елементал“. Те са живи — имат определена задача, към изпълнението на която се стремят. Човек ги ражда и зад тях стои цел, която ги направлява. Представете си, колко е ужасно, ако под влияние на моментен афект човек дава израз на своя гняв, на своята страст или ненавист. Думата, изразена в такъв момент, продължава да живее и да следва своята цел. Това е подобно на създаването на армия от врагове около себе си. Едни мисли имат по-дълъг живот от други — зависи от това, какъв живот им е бил даден. Ако тялото на човек е по-силно, то ще живее по-дълго, а силата на мисълта зависи от енергията на ума.

Веднъж някой ме попита, на какво приличат елементалите. Елементалите изглеждат точно така, както и вашите мисли. Ако мислите за човешките същества, елементалите имат човешка форма, ако мислите за птици, елементалите имат формата на птици, ако мислите за животни, елементалите имат формата на животни, защото елементалите са родени от вашите мисли.

Елементалите се създават от човека. Когато духа вятър и се разразява буря, предизвикваща разрушения, човек гледа на това като на механическо действие на природата. Но то не е само механично действие, то се направлява от чувствата на човека, от тяхната интензивност. Тези чувства се превръщат в огромни същества — същества, които заповядват. Подобно на батерия те усилват вятъра и бурите, наводненията и изригванията на вулканите.

Съществуват и други мисли, мисли, призоваващи за благословия.