Нещо повече, в потвърждение на тази идея в санскрит съществува дума използвана от богосъзнаващи хора и тази дума е Брахман — „Създател“. Щом душата осъзнае това, тогава ще узнае, че всеки момент от нейния живот е съзидателен както вътрешно, така и външно. А ако човек е отговорен за творението, той носи отговорност за всеки момент от своя живот. В живота нищо не преминава напразно. Колкото и безнадеждни и нещастни да са условията, за душата животът никога не е загубен, не е преминал напразно, защото съществува съзидателна сила, действаща във всички негови движения. Във всяка мисъл, във всяко чувство душата винаги създава нещо.

В санскрит има още една дума двиджа — „два пъти родена душа“. В мига, когато човек постигне целостта, неговата душа се ражда отново, неговото осъзнаване на живота се изменя, плановете и действията му стават други.

Ще отида още малко по-нататък. Съществуват души, които понякога ни се струва, че не правят нищо. Човек може да си помисли: „Смятат ги за духовни хора. Но какво правят те?“ Нашата представа за действие е да се суетим, да се блъскаме, да бъдем заети през цялото време. Доколко това е угодно — не е важно. Важно е нещо да бъде направено — така си мислим. Но ако човек е духовно израснал, действията му не се проявяват външно, но на невидимия план той върши значително повече работа, отколкото може да си представим.

Има една история за мадзуб. Мадзуб е човек, когото в света считат за блажен, за налудничав. Някои хора мислят, че той не е много уравновесен човек. На Изток такива същества и са много уважавани. Преди няколко столетия в Кашмир живял мадзуб Махараджата му бил дал земя, където да може да живее и му било разрешено да броди навсякъде из двореца и градините, когато поиска. Било му разрешено да посещава всички градини на махараджата.