Умът има пет аспекта, но най-известният е този, за когото използваме думата „ум“ — т.е. създаващият мисли и въображение. Умът е почвата, от която от мислите и въображението израстват растения. Те живеят в нея, но тъй като постоянни се появяват свежи леторасли, растенията и дърветата, които са се появили по-рано, са скрити от очите на човека и само новите „растения“ са доловими за неговото съзнание. Човек рядко си спомня за минали мисли и образи, защото те не са пред него, но когато пожелае да намери мисълта, на която някога е придал форма, тя незабавно се появява, защото всичко, веднъж изречено, продължава да съществува.

Тази част, до която съзнанието няма пряк достъп, се нарича подсъзнание. Съзнанието остава на повърхността, правейки за нас ясна тази част от мислите и мисловните образи, които току-що са протекли или към които все още гледаме. Всички мисли и фантазии, които някога са родени от човека, продължават да съществуват.

В каква форма се проявяват? Във формата, дадена им от ума. Душата приема форма в този физически свят, форма, заимствана от света. Мисълта също приема форма, заимствана от света на ума. Затова ясният ум може да надари мислите с ясна форма, а смутеният ум произвежда неясни мисли. Така е и при сънищата — сънищата на човека с ясен ум са ясни и ярки, сънищата на хората с неясен ум са объркани. Интересно е, че сънищата на художника, поета, музиканта, на този, който живее в красота и мисли за красота, са красиви, а сънищата на тези, в чиито ум има съмнение, страх или смущение, са изпълнени с кошмари.