Сега ще пристъпим към въпроса — от какво е направена силата на волята: ако говорим поетично, силата на волята е любов, а в метафизичен смисъл любовта е сила на волята. И ако някой казва, че Бог е любов, в действителност това означава, че Бог е воля, защото любовта на Бог се проявява след творението, но Божията воля е причина за творението. Затова изначалният аспект на любовта е волята. Когато човек казва: „Аз обичам да правя това“, означава: „Аз имам воля (will to do) да правя това“. Това е еднозначно на: „Аз много обичам да правя това“. По своята същност волята и съзнанието са единни. Те са двете страни на една монета и това, което ги прави различни, тяхната привидна двойственост, всъщност изхожда от единството. Волята и съзнанието въплъщават самата Божия същност, която в проявата си е воля, а в отклика — съзнание. С други думи действието е воля, а покоя — съзнание. При едни условия трептенето на вибрациите произвежда светлина, при други — същите вибрации пораждат звук. Затова природата, характерът на звука и светлината са едни и същи, както и природата и характерът на съзнанието и волята, защото в своята основа тези две неща принадлежат на Божията същност.

В Корана се казва: „Ние казахме «Бъди!» и стана“. Това е ключът към света на феномените. За прогресивния свят, за извисените мисли това е ключ, който сочи как проявеното се е превърнало в съществуване. То е стигнало до съществуване в отговор на Волята, която е изразила себе си, казвайки „Бъди!“ И станало. Този феномен е присъщ не само на източника на нещата, той е присъщ на цялото битие, на целия процес на проявление.

Ние сме склонни да гледаме на сътворението като на механизъм и не преставаме да се питаме как механизмът може да съществува без инженер.