Как може да се достигне до този разум? С достигането на ритъма, наречен сатва. Съществуват три ритъма: тамас, раджас и сатва. Човек, чийто ритъм на живот е тамас, познава земния разум, този, чийто живот върви в ритъма раджас знае нещо по-висше от земните причини — разума, скрит зад причините, а този, който започва да вижда или живее в ритъма на сатва, започва да вижда основанието за всяка причина, която се намира в самите дълбини на битието. Това е Божественият разум.

Има разум, свързан с импулса, с пробуждането, а има и разум, свързан с мисълта. Разумът, свързан с мисълта, е средната част на разума. Разумът, свързан импулса, е низшата част на разума. Небесният разум е вдъхновяващият разум. Този разум разкрива пред човека Божествената светлина, която идва чрез пробуждането на този човек, когато той носи Бог в сърцето си и живее в него.

Има една история за Мойсей, който веднъж преминавал заедно с Хидр през някаква страна. Хидр е муршидът на Мойсей, който го напътствал, когато Мойсей се подготвял да стане пророк. Отначало на Мойсей бил преподаден урок по дисциплина: да не издава никакъв звук при всякакви обстоятелства. Двамата вървели, наблюдавайки красотата на природата и мълчали. Учителят бил възхитен от красотата, ученикът също. Така стигнали до брега на една река, където Мойсей видял давещо се дете и силно крещяща майка, която не можела да му помогне. Тогава Мойсей не удържал устата си затворена, нарушил обета и помолил: „Учителю, спасете го, детето се дави!“ Муршидът казал: „Тихо!“ Мойсей не могъл да мълчи. Той отново помолил: „Учителю, Учителю, спасете го! Та то е дете и се дави!“ Хидр отново казал: „Тихо!“ и Мойсей замълчал. Но неговият ум бил развълнуван, не знаел какво да мисли. „Как може Учителят да е толкова безразсъден, толкова невнимателен, толкова жесток. А може би е безсилен?“ — питал се той. Не могъл да разбере случилото се, не смеел дори да мисли за него, защото самата мисъл му причинявала огромно безпокойство.