— Този е от Ксетеск…

Хирад поспря и се озърна. Стройният жилав елф му махна да продължи напред.

— Ти иди да се биеш. — Овалните кафеникави очи се присвиха под късата черна коса. — Аз ще го наглеждам.

Вражеските воини настъпваха равномерно вляво от Гарваните към отвесната каменна стена, в чието подножие се редяха складове със зърно, сечива и дърва за огрев.

Незнайния тутакси свърна натам, за да ги пресрещне. Хирад се мръщеше, все не можеше да откъсне поглед от самотната фигура с черния плащ зад мечоносците.

Шумът на битката отвън сякаш заглъхна в ушите му, щом се съсредоточи в предстоящото. Противниците бяха почти тройно повече от Гарваните и като видяха колко са малобройни, хвърлиха се към тях. Петима изпревариха останалите тичешком, вдигнали високо мечовете си, уверените им крясъци отекваха от стените.

— В боен строй! — изрева Незнайния и Гарваните пъргаво се подредиха в привичната за тях позиция.

Както винаги, Незнайния застана в центъра на леко неравния клин. Вляво от него бяха Талан, Рас и Ричмънд, вдясно — Сирендор и Хирад. Зад тях Илкар се приготви да ги брани с щита.

Незнайния почукваше ритмично с върха на меча си по земята на всяка крачка и Хирад, който търсеше в очите на враговете издайнически признаци, че са разбрали кой е насреща, изведнъж се озъби — забеляза как се поколебаха за миг.

— Щитът е готов — обади се Илкар.

Макар че чуваше тези думи от десет години, Хирад потръпна. Всъщност не усещаше нищо, но вече знаеше, че ще бъде опазен от нападение с магия, и долавяше трептенето на въздуха. Мечът на Незнайния престана да звънти по калдъръма и миг по-късно Гарваните се хвърлиха в схватката.