Джордж Байрон
Край реките на ВавилонНий ридаехме там, край водитевавилонски, ний спомняхме с плачкак вилнееше в дни страховитинад земята ни родна палач.Тя загуби си в скръб дъщерите,за да гаснат от сутрин до здрач.Долу, волна, течеше реката,ний поглеждахме тъжно брега.Те поискаха песен позната,но не щяхме да пеем сега.Да изсъхне ръката, коятонашта арфа допре пред врага!Нека тя поне бъде свободна,нека вече не вижда я друг!Щом отнета е славата родна.Знак последен да бъде тя тук.И сред нашата мъка безплоднада не цапаме нейния звук.1813