И така, повтаряйки непрестанно едно и също нещо до появата на пламък, разгарящ създаденото, машината хвърляла в бездната на празното пространство огнени кълбета и в такт със заекването се появил Космосът! Така че твоят пра-пра-пра-дядо създал Вселената, но едновременно с това бил творец на глупост, чиято величина никой никога вече няма да достигне. Защото унищожаването на това преждевременно родено дело вероятно би било много по-смислено, а преди всичко — желано и разумно предначертано, което едва ли може да се каже за Сътворението. Това е всичко, което имах да ти кажа, кралю, потомъко на Алегорик, строителя на светове.

Когато кралят отпратил мъдреците, обсипвайки ги с милостите си, а особено стареца, който съумял да му представи едновременно най-висшето ласкателство и най-голямото оскърбление, оставайки с него насаме, го попитал колко истина се съдържа в неговия разказ.

— Какво да ти кажа? — рекъл старецът. — Това, което ти разказах, не е резултат от знания. Науката не се занимава с характеристики на света като смешното. Науката обяснява света, но да ни примири с него може само изкуството. Какво знаем в действителност за възникването на Космоса? Една толкова обширна празнина може да бъде запълнена само с легенди и митове. Исках, митологизирайки, да стигна до границите на неправдоподобното и мисля, че бях близо. Ти знаеш това, така че искаш само да попиташ наистина ли е смешен Космосът. Но на този въпрос всеки трябва да си отговори сам.