Всеки от тях има наистина само едно тяло, но в замяна на това толкова повече крака, колкото по-голям е неговият ранг. А що се отнася до главите, сменят ги според обстоятелствата: длъжностите при тях се заемат със съответни глави, бедните семейства имат само една обща глава, а богатите трупат в съкровищниците си най-различни, за всеки един случай. Те имат сутрешни и вечерни глави, стратегични, които използват по време на война, и скоростни, когато бързат, както и глави хладно-разсъдителни, избухливи, страстни, сватбени, любовни, траурни, така че са екипирани за всяко едно житейско обстоятелство.

— Това ли е всичко? — попитал кралят.

— Не, господарю! — отвърнал мъдрецът, виждайки, че лошо му се пише. — Многистите се наричат така, защото са включени до един във своя владетел и то така, че когато повечето от тях видят в кралските деяния вреда за общото благо, владетелят губи своята компактност и се разпада на парчета…

— Банална идея, да не кажем антикралска! — рекъл мрачно Глобарес. — А след като ти, мъдрецо, толкова говори за глави, можеш ли да ми кажеш какво мислиш: ще заповядам ли сега да те посекат, или няма да заповядам?

«Ако кажа, че ще заповяда — помислил си бързо мъдрецът, — ще го направи, защото не е добре настроен към мене. Ако кажа, че няма да заповяда, ще го изненадам, а ако се учуди, ще трябва да ме пусне на свобода според обещанието си». И казал:

— Не, господарю, няма да заповядаш.

— Лъжеш се — казал кралят. — Палачо, изпълни си задължението!

— Но, господарю! — викал мъдрецът, вече в прегръдките на палачите. — Не те ли учудих с моите думи? Не очакваше ли да чуеш, че ще заповядаш да бъда посечен?

— Твоите думи не ме учудиха — отвърнал кралят, — защото са продиктувани от страха, който е изписан на лицето ти. Стига! Отсечете му главата!

И се търкулнала, дрънчейки, главата на втория мъдрец по пода. Третият, най-възрастният от всичките, гледал тази сцена напълно спокоен. А когато кралят поискал отново изумителен разказ, казал: