— Керван волски коли? Може би нови заселници?

— Вероятно. Бяха четири коли, всяка от които имаше по четири впрегнати вола.

— А колко са хората?

— Не знам точно. Освен коларите с кервана видях да яздят още неколцина конници. Но колко души е имало вътре в колите, не мога да ти кажа.

— Сигурно сте ги заговорили, а?

— Да. Канят се да отидат чак отвъд Колорадо, а тази вечер ще останат да нощуват тук.

— Тук ли? Хмм! Сър, надявам се да не се случи нещо, което би могло да създаде лоша слава на нашето хубаво селище!

При тези думи кръчмарят направи гримаса и такова движение с ръка, които бяха съвсем недвусмислени.

— Бъди спокоен! — отвърна Бътлър. — Ние умеем да пазим приятелите си. Наистина смятаме да плячкосаме кервана, но това ще стане едва оттатък Тусон. Тук ще си вземем само един вол, защото ни трябва месо.

— Може би с намерението да им го платите! Но на тези хора и през ум няма да им мине да продадат някое от впрегатните си животни.

— Глупости! Ти какво си мислиш, Пади? Ние вземаме, но никога не плащаме. Нали го знаеш. Разбира се, друго е, когато отседнем при теб. Ти си наш съучастник и не само че ти плащаме, но ти позволяваме дори да ни мамиш. Впрочем онези хора няма да ни окажат кой знае каква съпротива. Там имаше четирима воловари, които едва ли трябва да слагаме в сметката, две хлапета на коне и един скаут, нает от заселниците. Единствено от него можем да се опасяваме, но ние дванайсетимата бързо ще се справим със скаута. Той ще получи първия куршум. Както вече казах, не знам какви хора седят в колите, но от оня, който е толкова кекав да се завре под платнището, не можем да очакваме сериозна съпротива. Освен това най-отзад яздеше още някаква скица, за която наистина не съм в състояние да кажа дали е жена, или мъж, макар че беше нарамил пушка, а под палтото си, изглежда, носеше дори и сабя. Заговорих и тази странна птица, но получих много пестелив отговор, който не разбрах. Ако не се лъжа, беше на немски.