— Преди Шон да се сбие, той обмисля внимателно стратегията си и чак тогава пристъпва към действие.

„И резултатите могат да бъдат опустошителни“, помисли си Шеймъс.

— Рождените им дни са след по-малко от седмица, Шеймъс. И след като този на Шон се пада в събота, а на Джоузеф в понеделник, най-логично е да ги отпразнуваме в неделя, но дали не е богохулно?

— Ни най-малко. Нима не сме протестанти?

Катлин вдигна очи към тавана и въздъхна примирено.

— Щом ти го казваш, Шеймъс.

— Да, казвам го и смятам, че вече обсъдихме всичко.

Пръстите му се плъзнаха към най-горното копче на нощницата й.

Тя спря ръката му.

— Не сме свършили.

— Изобщо не сме започвали — недоволно простена той.

— Ще трябва да пресметна колко души ще присъстват, за да изпратя покани. Само от рода Фицджералд са най-малко петдесетина.

— Нима смяташ да ги поканиш всичките? — ужаси се Шеймъс.

— И ще бъдеш ли така добър да ми кажеш какво против имаш членовете на семейство Фицджералд? — В очите й лумнаха войнствени пламъчета.

— Е, нямам нищо против баща ти, нито пък, разбира се, против момчетата, които служат на нашите кораби, но всички онези жени, които са се пръкнали в семейството ти са цяла напаст!

— И какво съм виновна, че мъжете в нашето семейство умират, а жените процъфтяват? Ти би трябвало да благодариш на небесата за това. Твоят син Джоузеф ще бъде граф на Килдеър, когато баща ми умре. Дано Бог ми прости, че казвам подобно нещо.

— Не исках да те разстройвам, моя красавице. Разбира се, че ще поканиш сестрите си.