Притвори очи, но дори и през стиснатите клепачи проникваше изгаряща светлина. Козината му се загряваше, започна трудно да диша. Това място не беше за него. Сънищата, причинени от горчивото нещо, бяха измама, красива, но пагубна лъжа. Той можеше да живее единствено в тъмните, студени и влажни тунели. Тук го очакваше смърт.

Стори му се, че светлината отслабва. Събрал сетни сили, Бързия запълзя напред, докато муцуната му опря в твърда стена. Макар и по-слаба, светлината продължаваше да го блъска, да го притиска, да го изгаря…

Той размаха безцелно лапи, изхърка задавено и изгуби съзнание…

Господин съветникът Бурдан беше в добро настроение. На бюрото пред него лежеше дебела папка със секретни материали относно държавната измяна на бившия му най-добър приятел, съветника Ирзал. На повечето от тези сведения можеше да вярва с абсолютна сигурност, защото бяха измислени под непосредственото му ръководство. Останалите бяха доноснически съобщения за дребни прояви на нелоялност, каквито допуска всеки непредпазлив човек, дори когато разполага с почти неограничена власт. Особено приятен обаче беше документът, поставен в папката под номер едно, макар и получен последен. Върху канцеларски лист по образец еди кой си, снабден с печат и цял куп подписи, Ирзал, вече не господин и не съветник, а просто Ирзал, признаваше, че е водил престъпни преговори с три чужди държави за осъществяване на държавен преврат във великата страна Аткран и за продаване на националните интереси. Всичко това беше подкрепено с имена на предполагаеми и съвсем измислени съучастници, с описания на заговорнически срещи и с посочване на тайни оръжейни складове. Според признанията, в определен ден и час Ирзал трябвало да завземе две от най-големите летища, за да осигури приземяването на вражески самолети и да създаде предмостия за нападение срещу столицата. Отново имена, градове, адреси, държави… Накрая — сълзливи, но съвсем искрени молби за жестоко и справедливо наказание, което да послужи за пример на всички негодници, замислящи измяна на великия Аткран.